Ревю и оценка на „Пепел“ (1)

9860

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За романа разбрах съвсем случайно и незнайно защо исках на всяка цена да е мой! Това сигурно е единствената книга, която си купувам спонтанно, а не с предварителни „проучвания“ (да питам дали е добра и прочее)!
В първите няколко секунди след като видях корицата не разбрах какво точно изобразява (може би от късния час!), но като я поогледах вече няма как да я объркам, а и нали е пред мен, де
Напоследък доста се увличам по антиутопичният жанр. Винаги много съм харесвал филми с апокалиптичен сюжет, но това е първата такава книга, която прочетох. И въобще не съжалявам, че си я взех. Велика книга!
Така… от композиционна гледна точка книгата е разделена на пет части, с общо 69 глави. Говори се в трето лице, но на моменти имах чувството, че Алекс – главната героиня е разказвачът.
Романът започва със запознаването ни с Алекс и Чудовището – тумора в главата й, който в последствие се оказва животоспасяващ. Алекс отива в планината, за да се раздели завинаги с починалите й родители, или по-точно с техния прах. Още не достигнала крайната си точка Алекс се среща с възрастен мъж и неговата внучка – Ели, която по-късно се оказва неин спътник. Изведнъж птиците и животните започват да се държат странно, дядото на Ели пада мъртъв на земята, а самата Алекс за пръв път от години усеща ароматите около нея (тумора е причинил трайно увреждане на сетивата за вкус и мирис, но след Енергийния срив героинята започва да усеща неща, които другите хора не могат: зловонието на смърт излъчващо се от Променените тийнейджъри.) Да, те са променили се деца, които придобиват вкус към човешка плът, иначе казано – зомбита!
Е, това се случва в началото на романа от едноименната трилогия, а след това…

Оценка: Отличен 6

Оценка за корицата: 5.50

Автор:Дани Романов

Вашият коментар