Момиче от дим

girl-made-by-smoke-1                                Момиче от Дим    Автор:Михаил Петров

Беше пролет,цветята обсибваха градините с прекрасните си цветове.Фонтаните в града работеха,птичките бяха накацали по тях като се опитваха,с дългите си клюнове,да пият вода.

Един ден Себастияна излезе на разходка за да събере мислите си.Тя беше младо момиче и твърде скоро беше загубила семейството си.Тя седна на една пейка и си спомни за майка си,която винаги и даваше правилни съвети.За баща й,с когото винаги се разбираха и за сестра си,с която много често се караха,но въпреки това се обичаха.

Мъка и самота обзеха Себастияна.Тя не можеше да ги забрави.Искаше повече от всичко да е с тях,затова реши да приеме доброволно смъртта си.Отиде край близката река,която течеше в града и.Тя събу обувките си и сега от нея се виждаха само дългата и бяла рокля,босите и крака и кичурите от буйната и коса.Не мислеше,че да приеме смъртта е хубаво,дори се страхуваше от нея,но в такива ситуации би направила всичко за да бъде със семейството си.

Тя потопи крака си.Водата беше студена.Изведнъж дим замъгли зрението и.Обикновено тя свързваше дима с гъст пушек,неприятна миризма и сиво-черна сянка,но този дим беше някак различен.Той се появи от нищото и миришеше на пролет,свеж въздух и други приятни миризми,които описваха радост.Чу се глас,но момичето не успя да разбере от къде идваше той:                                       -Себастияна!-рече тежко гласа.                                                                               -Аз съм!

-Ти беше готова да пожертваш живота си за да си със семейството си.По мило нещо няма.Всеки знае,че опората на човека за семейството и приятелите и не трябва да го забравя.Не трябва никой да е сам,всички на тази планета сме равни и всеки се нуждае от малко любов.А семейната обич е най-голямата.

От очите на момичето потекоха сълзи,които паднаха във водата и се сляха с нея.Изведнъж,димът се приближи към нея.Обхвана цялото и тяло,докато накрая Себастияна не се сля с него и се превърна с в дим.Димът се вдигна нагоре в облаците,докато накрая не изчезна.

Автор:Михаил Петров,13г.

Здравейте,надявам се разказа да ви е харесал.Това е първият ми разказ,които пиша и качвам на сайта като лично творчество.Всичко е направено от мен (дори корицата).Надявам се да ви е харесало и скоро очаквайте още лични творчества.Ако искате да ги споделите с нас,може да ни ги изпратите на имейла.

Молим ви,това е лично творчество.Правата са запазени и моля да не споделяте съдържанието някъде без разрешение от сайта.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s